Квинтесенциална деконструкция на постиндустриалният кибердискурс в контекстът на фелинологическата естетика.
Реферираният инфраспациално креатив левитарно трансцендира ефемерният потенциал на провербиалният легион хоминини, опериращи с клавиатури.
За „;..p'[[[[[[[[[;';//////////////////////3,“
Стихотворение от
Brian Bilston
Връщайки се на бюрото си,
след като отидох за малко да потърся бисквити,
открих, че котката е написала стихотворение
на компютърът ми.
Казваше се „;..p'[[[[[[[[[;';//////////////////////3,“
и представляваше една от по-трудните ѝ творби,
но беше такова стихотворение,
което си струва повторното прочитане.
Порази ме експерименталната му структура,
липсата на нови редове;
даже нито един-единствен интервал между никои два
от около 10,000 знака на стихотворението.
Един от централните мотиви на творбата —
„jjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkk“ —
беше ту насърчаващ, ту обезпокояващ,
докато символизмът на „######################“
намекваше за прекалената ни обвързаност със социални медии през XXI век.
И кой нямаше да се трогне от този унищожителен последен ред
с послание за надежда, пронизващо сърцата ни като стрела:
„`````````5555======================“.
_________
Оригиналът:
***
A quintessential deconstruction of post-industrial cyberdiscourse in the context of felinological aesthetics.
The creative referenced infraspatially transcends with levity the ephemeral potential of the proverbial legion of typescript-emitting hominins.
On „;..p'[[[[[[[[[;';//////////////////////3,“
A poem by Brian Bilston