Някой да казва „академик д'Аламбер“ или „професор Вайерщрас“? Нито съм виждал, нито съм чувал, за разлика от усърдно титулуващите се, повечето от които не могат да им стъпят и на малкият пръст. Да не би едното да има връзка с другото¿
_________
(d'Alembert и Weierstrass са двама от най-видните математици; техни приноси се учат още в I курс, което показва колко дълбоко в основите на математиката са положени.)
_________
Ако се преброят:
(а) носителите на професорско звание в България;
(б) колко от тях знаят за какво говорят;
(в) и колко от онези, които знаят за какво говорят, нямат професорско звание,
току-виж се оказало, че статистически професорското звание по-скоро компрометира.
Разбира се, има способни хора, които са станали професори, например, защото такава е играта в академичните среди, за да не ги подритват и за да е по-трудно на некадърниците да ги изблъскват.
Циниците/реалистите биха ви казали, че за да придобие някой професорско звание, на практика трябват само три неща (и трите по същество независими от научните способности и постижения):
(а) досегашна научна кариера според изискванията (доцентура и т.н.);
(б) седем члена за жури, четири гласа „за“ в журито;
(в) липса на процедурни нарушения.
(Ако намерите такива, които да ви отговорят, без да лъжат и без да замълчат дипломатично.)
Изискванията за количество и качество на научните трудове могат да се заобиколят и това се случва и в действителност.
Накрая: какво да кажем за онези, които си приписват професорско звание, без да имат дори формално право на това...
No comments:
Post a Comment