[bg] Романтиката е сега в компютрите, които греят в центровете тъмни...

Забелязвали ли сте колко съвременно звучи стихотворението „Антени“ (1942) на Никола Вапцаров? Дори и буквално, защото днес голяма част от съдържанието в Интернет стига до нас безжично, от антена до антена. Трябва само вместо „обърна кондензатора“ да се чете „пипна екранчето“.

„Гласът на тъп и злостен агитатор“ не е ли нещо, с което се сблъскваме твърде често и сега? Възхищавам се на Вапцаров, че не посочва идеологическата му принадлежност („общочовешко“ не е само дума, с която мъчат учениците в часовете по литература).

За другото, също болезнено важно точно сега, вижте самото стихотворение. Аз само ще завърша с последните два стиха, сякаш писани за днешните 24/7-времена:

„И аз не спя, и те не ще заспят,

и ти не ще заспиш, човечество.“

_________

Това е втори коментар към стихотворение от Вапцаров; първият е на 2020-06-20, <http://vnikolov-lines.blogspot.com/2020/06/bg.html>.