Преди време чух следното определение: в наши дни изкуство е това, което неговият създател определя като изкуство. Не ми хареса, но след размисъл приех, че в сегашния свят е така. Вече няма правила за това кое изкуство е хубаво и кое лошо. Харесването остава въпрос на вкус, а за това не се спори.
Остава, следователно, един истински критерий: проверката на времето. Можем напълно да ѝ вярваме — поправка, следващите поколения могат напълно да ѝ вярват, защото мели бавно, но много ситно, като Божиите мелници.
* * *
Some time ago I heard the following definition: nowadays art is what its creator identifies as art. I did not like it, but after some thought I accepted that it is so in the modern world. Rules which art is good and which bad are no more. Liking remains a matter of taste, not to be disputed.
We are left, therefore, with the one true criterion: the Test of Time. We can trust it implicitly—correction, the future generations can trust it implicitly, because it grinds slowly, but very finely, like God's mills.
No comments:
Post a Comment