[bg;EN] Ars gratia posteri

Преди време чух следното определение: в наши дни изкуство е това, което неговият създател определя като изкуство. Не ми хареса, но след размисъл приех, че в сегашния свят е така. Вече няма правила за това кое изкуство е хубаво и кое лошо. Харесването остава въпрос на вкус, а за това не се спори.

Остава, следователно, един истински критерий: проверката на времето. Можем напълно да ѝ вярваме — поправка, следващите поколения могат напълно да ѝ вярват, защото мели бавно, но много ситно, като Божиите мелници.

* * *

Some time ago I heard the following definition: nowadays art is what its creator identifies as art. I did not like it, but after some thought I accepted that it is so in the modern world. Rules which art is good and which bad are no more. Liking remains a matter of taste, not to be disputed.

We are left, therefore, with the one true criterion: the Test of Time. We can trust it implicitly—correction, the future generations can trust it implicitly, because it grinds slowly, but very finely, like God's mills.

[bg;EN] „Povera Italia!!“

Случка от съседния полуостров

На автобусна спирка в Рим се редя да се кача на автобуса.  Има твърде много пътници.  Един човек пред мене се впуска в тирада за блъсканицата, недостига на автобуси, лошото общинско управление...  Завършва с възклицание от дълбината на душата си:

— Povera Italia!!

Усетих се у дома...

[„Бедната Италия!!“]

An experience from the neighboring peninsula

At a Rome bus stop, I am waiting to board a bus.  There are too many passengers.  A man in front of me embarks on a tirade about the crowd, the lack of buses, municipal mismanagement...  He ends with a heartfelt exclamation:

"Povera Italia!!"

I felt home...

["Poor Italy!!"]

[bg] Бележки към стихотворението „Кино“ от Никола Вапцаров

Стихотворението „Кино“ е написано, сякаш разказва за един отделен филм.  Прегледът на сюжети на холивудски филми от онова време показва обаче, че най-вероятно това е художествено съчетаване на образи от много филми („композитен“ образ).  Така и трябва: това е художествено произведение, а не документален разказ.

конникът на Крум се потеше от стискане в дланта ми

На монетите от онова време също е бил изобразен Мадарският конник, но с надпис „Крумъ“, според мнението на тогавашните историци.  (Сега се смята, че той представя Тервел.)

в белия квадрат

Това е преди широкоекранните филми (каквито сега са практически всички), когато форматът на кадрите е много близък до квадратен (например 4:3, 1.375:1).

лъвът на „Метро“

Всъщност първата емблема с лъв е създадена през 1916 за Goldwyn Pictures, а не за Metro Pictures, и по-късно, разбира се, възприета от Metro-Goldwyn-Mayer след сливането през 1924.

Да видиш ти какво момиче, брат — като жребица от разплодник!

И тогава както сега...

небе — просторно, синьо

...

Ръми над тях спокойно синината.
Примамлива и мека зеленей оттатък шанците тревата.

Съвсем нормално е зрителят да „вижда“ мислено небето и тревата в естествените им цветове, и тези метафори подчертават зрелищността на филма.  Същевременно обаче по онова време вече има доста цветни филми (макар и повечето от тях да са с непълноценни цветове (двуцветни), а от друга страна твърде скъпи), и е възможно някой от тях да е стигнал до България.

Един размазан Джон целува страстно Грета.

Размазването вероятно се отнася до дефокусирането при показване на целувки като „неприлични“.  Грета вероятно е Грета Гарбо, а Джон би могъл да бъде Джон Баримор.  Двамата играят заедно в „Гранд хотел“ („Grand Hotel“, 1932; по книга на Вики Баум).  От този филм са известните думи „много съм изморена, искам да съм сама“ на героинята на Гарбо, руска балерина.

Накрая, каква е поуката?  Вапцаров ясно посочва коя е неговата драма.  Аз добавям една проста метапоука: за да харесат зрителите един филм или поне да го приемат, трябва двете драми, тази във филма и тази на зрителите, да съвпадат.

Забележка: уви, не намирам място в Интернет, където текстът на стихотворението да е без печатни грешки.

[EN] Sentinel

The quick brown fix jumped over the lazy bugs.