[bg] Пак за златното сечение, тъй загадъчно и нежно

Отдавна е отбелязано, че ключовите точки в произведенията на изкуството ги разделят в златно сечение, ако не всички, поне много от тях.

(Ненужно пояснение: при златното сечение по-късото се отнася към по-дългото, както по-дългото към цялото, т.е. грубо 3/5 от цялото, а точно φ = (√5 - 1)/2, като понякога вместо това се взима 1/φ.)

В едно традиционно стихотворение, което е написано със стихотворна стъпка и където всички стихове имат равен брой стъпки, можем да търсим златното сечение по стихове (а не по думи или букви).

Ето петата строфа в стихотворението „Цветарка“ на Христо Смирненски, стихове 17–20 от 28:

17 Върху стройното ѝ тяло, върху младостта ѝ цветна

18 като черни пипала се плъзгат погледи отвред

19 и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,

20 че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.

За мене е безспорно, че стих 20 е ключовият. Златното сечение обаче е в стих 17: дали има връзка с това, че той единствен в тази строфа изразява нещо добро?

Също, забележете алитерацията (П и Л и два пъти Г) в стих 18.

_________

Резервно копие:

<https://litclub.bg/library/bg/smirnenski/cvetarka.html>