Seventy-five years since the second use of a nuclear weapon.
A number of reasons have since been pointed out (and disputed) for taking the decision for these bombings (for example: accelerating Japan’s capitulation, retaliation for Japan’s waging war against USA, a show of force to impress the Soviet Union or the whole world, acquiring information about the bomb’s effect in real conditions). I believe there isn’t a single reason that can provide the explanation. However, I have not come across the following, which I believe also played a role. After spending enormous resources and efforts to develop the atomic bomb, there was hardly a way not to put it to use. In other words, after such a large project is set in motion and it proceeds successfully, it is exceedingly difficult not to let it run to completion, regardless of the horror of the outcome. I suspect that this explicitly or implicitly contributed to Truman (who did not participate in the initiation or the governance of the project) accepting and approving the bombings. When such an enormous project builds momentum and is developing on track (planned results are achieved), it is a juggernaut and the end product cannot be simply shelved.
Седемдесет и пет години от втората употреба на ядрено оръжие.
Оттогава са посочвани (и оспорвани) редица причини за взимане на решението за тези бомбардировки (например: ускоряване на капитулацията на Япония, възмездие за японските военни действия срещу САЩ, демонстрация на сила пред Съветския съюз или пред целия свят, получаване на информация за ефекта от бомбата в реални условия). Вярвам, че няма единствена причина, която да дава обяснението. Не съм срещал обаче следното, за което смятам, че също е изиграло роля. След изразходването на огромни средства и усилия за разработката на атомната бомба едва ли е имало как тя да не бъде пусната в действие. С други думи, след като е задействуван такъв огромен проект и той се развива успешно, е изключително трудно да бъде оставен незавършен, независимо от ужаса на последствията. Подозирам, че явно или неявно това е допринесло Труман (който няма участие в започването и управлението на проекта) да приеме и одобри бомбардировките. Когато един такъв огромен проект набере скорост и се развива по предначертанията (планираните резултати се постигат), той е една неудържима сила и крайният продукт не може просто да бъде прибран за съхранение.
